Зимните ежедневни пейзажи в повечето случаи са лишени от цвят. В най-добрия  вариант – белият сняг покрива сивотата, оголените дървета и липсата на силни емоции. Но къде и колко време в големия град се задържа белотата и непорочността на снега? Красотата трае от ден до пладне, после ни засипват тонове битови неуредици, породени от ледената покривка.

Сетих за това днес докато трамвая ме отнасяше в посока център, и сякаш мислите ми се състезаваха с колите, профучаващи по столичния булевард България. Така и се зараждаха – накъсани, кратки, бързи, недовършени.  Металните колелета тракаха под мен, усещах как се плъзгат по ледените релси, после рязко спират. Бях тръгнал до магазин за продажба на резервни части, чийто редовен клиент съм, за да закупя поръчаната преди няколко дни част, необходима за ремонта на LCD телевизор  - захранващият му блок стои в очакване на бъден поправен, аз – съответния транзистор, а нетърпеливият клиент звънеше всеки ден, притеснен за резултата от ремонта му. Обясних му на няколко пъти, че чакам специфичния транзистор и затова се бави поправката, но човекът явно имаше известни притеснения или просто искаше по-бързо своя безценен телевизор обратно в къщи. Има неща, които не зависят само от майстора за съжаление.

Та трака си трамвая, трака, трака, а аз гледам през мръсния прозорец сивотата и тъгата на софийските улици и обитатели, става ми тъжничко и за да се откъсна от скучните улици, си представям цветни петна и обичани картини. Изобилие от цвят и светлина. Моне. Един от любимците ми. Ярки, светли тонове, нанесени на ситни мазки, играта на светлината, фрагментарното изобразяване, без контури. Свежест и оригиналност струи от платната му, поражда се едно хубаво, мило усещане за пролет, за мимолетност, за това, че само настоящият момент съществува и нищо друго няма значение...

 

Превърнах тъгата на зимата в цветна емоция, пиршество за очите, наслада за душата...

Моне и Дебюси – нахранете сетивата си с този импресионистичен дует и вие ;)

 

 

P.S. Да не забравя да се  обадя на клиента, че приключих с ремонта на телевизора и да уговорим часа за посещението в дома му.

наистина е радост и наслада за сетивата-екплозивен дует
бих казала-слушах и се пренесох в онова незабравимо лято...
размечтах се отново...!;))

Носим лятото в душите си ;) Лека вечер, hloris ;))

Хубаво е, че си почитател на изкуството - то внася живец и цвят в сивото ежедневие... И аз харесвам импресионистите...
Лека вечер и нощ! :)

какви други дребни радости имаме? ;) Тези дни може да кача моя картинка на зимна тематика. Лека вечер, Поете, цветни стихове да сънуваш ;))

Тогава цветовете са в нас самите:) В копнежа.
И много хубав избор да го нарисуваш с мелодия.

И един грях на технологиите, които и двамата толкова обичаме: Някога в зимните вечери са се разказвали приказки, всяка старица го е умеела, приказките край огъня бяха заменени от телевизора и тези, които сме опазили част от общодостъпното народно майсторство, понякога даже минаваме за таланти. Човечеството получи лукс, за да поизгуби въображение, но...:) Да посрещнем с усмивка предизвикателствата, че не знаем какво ще е следващата пролет.

наслада за душата.Приятен ден!:)

личното ни време, прав си, но монетата има две страни. Копнеж, цвят, мелодия - хубаво е ;)

теб, ivesa ;)