Фулк дьо Ной е френски благородник (брат на френския крал Филип II Огюст), определен за водач на IV кръстоносен поход (1202-1204 г.), който поход довежда до временното унищожаване на Византия и създаването на Латинската империя при все, че първоначалната му цел е освобождаването на Божи гроб от сарацините. Дьо Ной умира преди началото на похода (поне според "Битката при Адрианопол показва отличните стратегически решения на цар Калоян" - интервю с проф. Пламен Павлов от 14 април 2015 г.). Както знаете, рицарите кръстоносци начело на които е трябвало да стои Ной, търпят поражения от войската на цар Калоян. Едното от тях се явява катастрофално за амбициите им да завладеят България, на която са гледали като на част от византийското наследство.
След капитулацията на страната ни през Първата световна война, тежкият за нея мирен договор е подписан на 27 ноември 1919 г. в парижкото предградие Ньой... Дали случайно там е сключен договорът смачкващ и без това изтощената от световния конфликт България? Или е имало умисъл, зад който е стояла френска жажда за мъст за нещо станало преди повече от седем (към онзи момент) века? 
Възможно е да е именно така. И ми се струва, че си е така и че не е налице някаква мистика, а преднамереност от френска страна. Според уикипедската статия "Ньой сюр Сен" в кметството в Ньой има "картина на която е изобразена гибелта на граф дьо Ньой от войските на Калоян". И там "е подписан съдбовния за България Ньойски мирен договор."

Интересни съвпадения, hranislav, за които не знаех. Ньой звучи като Ной. Французите не са ни обичали за сметка на Югославия и Румъния. Тези страни са техни проводници на интересите им на Балканския полуостров. Победата на цар Калоян е била гръмка и неочаквана, като се има предвид непобедимостта и въоръжението на рицарите и съотношението на силите.
Поздрави!л